Закачливец

12.08.2020 г., 15:23 ч.

Поезия

4.9 / 10

1611 10 22

Босоногото слънце, с изгрева преродено,
плахо търка очета и припламва смутено.
Слънчовата постеля на пробуда ухае,
то не се излежава, нито дълго се мае.
Подранило, подрипва да начене зората,
огнените си плитки на гърба си замята.
Примижало доволно, над гората се вдига,
всеки срещнат целува за добрата им стига.
По пътека планинска крачи леко самичка
като него ранила бързонога сърничка.
Петънцата ѝ смело то погалва с наслада,
с мека слънчева ласка малката изненада. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Произведението е участник в конкурса:

Усмивките са дребните пари на щастието »

5 място

Предложения

"Имам си мъничка тайна"
Така ми липсваш

Дойдох и днес... Не ти ли е студено? Под мрамора е ледена пръстта... Не, няма нищо ново покрай мене....
Споделено

На върха на иглата застанал, триста дяволи дишат в тила ми. Запокитвам в небесната яма любовта и над...
Не питайте твореца

Не питайте творец защо е тъжен и често се потапя в самота. С отнесена усмивка ще излъже, че е добре,...

Още произведения »