Болиш ме там във тъмното.
Заключил си усмивката ми с катинар.
Ти мен на бъдещето си обрекъл в сънища,
ревниво пазена във тъмния олтар.
И в лабиринт от неми думи
пак без свян ще ме зазиждаш.
В тайника за сбъдване,
неопетнена от коварните сплетни.
Нарисувана ще ме познаеш ли,
когато сянката ще имаш само,
останала да ти напомня
за сън, от който те боли. ...