Болиш ме там във тъмното.
Заключил си усмивката ми с катинар.
Ти мен на бъдещето си обрекъл в сънища,
ревниво пазена във тъмния олтар.
И в лабиринт от неми думи
пак без свян ще ме зазиждаш.
В тайника за сбъдване,
неопетнена от коварните сплетни.
Нарисувана ще ме познаеш ли,
когато сянката ще имаш само,
останала да ти напомня
за сън, от който те боли. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация