Dec 14, 2009, 2:41 PM

Заключения 

  Poetry » Phylosophy
617 0 2
Удавих се в куршумен звук,
утихващ вятър от пустини.
Под листата на вековен бук,
росата ми крещи: „Прости ми…”
А вечното, къде е, питам,
затънало в ужасни страсти…
танцуващо в изтъркан ритъм
на люлеещи се сухи храсти.
Избързах пак със заключения,
добър съм дяволски в това,
изходите от едно падение
загърнати са във слова…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Георгиев All rights reserved.

Random works
: ??:??