Заключения

14.12.2009 г., 14:41 ч.

Поезия » Философска

5.0 / 2

632 0 2

Удавих се в куршумен звук,
утихващ вятър от пустини.
Под листата на вековен бук,
росата ми крещи: „Прости ми…”
А вечното, къде е, питам,
затънало в ужасни страсти…
танцуващо в изтъркан ритъм
на люлеещи се сухи храсти.
Избързах пак със заключения,
добър съм дяволски в това,
изходите от едно падение
загърнати са във слова…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

На един дъх
Метаморфоза

От нощите си искам да избягам, но вече няма как да се владея... Чуждея - сам на себе си чуждея, игла...
Мъжко хоро

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Българска хубост

Очите ти са рилски езера, като небето сини и безкрайни! Снагата ти е Стара планина, желана и изпълне...

Още произведения »