Гошето1 (Георги Георгиев)
82 379
14 дек. 2009 г., 14:41

Заключения 

  Поэзия » Философская
557 0 2

Удавих се в куршумен звук,

утихващ вятър от пустини.

Под листата  на вековен бук,

росата ми крещи: „Прости ми…”

 

А вечното, къде е, питам,

затънало в ужасни страсти…

танцуващо в изтъркан ритъм

на люлеещи се сухи храсти.

 

Избързах пак със заключения,

добър съм дяволски в това,

изходите от едно падение

загърнати  са във  слова…

© Георги Георгиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??