danda (Даниела)
358 1120
May 19, 2011, 11:26 PM

Закръглена до глупост 

  Poetry » Other
634 0 9

Кръг. А аз, в средата на сферичните му вени,

вървейки, отброявам пулса му суров,

не ми се вие свят, а само... цялата Вселена...

И без магия той е омагьосан – от любов.

По периферията му откривам мислите  изгубени,

а после ги събирам в центъра (ако успея),

като ръждясала стрелка се давя от минутите,

а с часове из спомени протрити се пилея.

Кръг. А аз, в средата на коварната му примка,

се лутам, търся центъра предишен...

И дните си охлузих по ръбовете му от минало...

Клинично се закръглих, пълна с глупави въздишки.

© Даниела All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??