danda (Даниела)
358 1120
19 may 2011, 23:26

Закръглена до глупост 

  Poesía » Otra
632 0 9

Кръг. А аз, в средата на сферичните му вени,

вървейки, отброявам пулса му суров,

не ми се вие свят, а само... цялата Вселена...

И без магия той е омагьосан – от любов.

По периферията му откривам мислите  изгубени,

а после ги събирам в центъра (ако успея),

като ръждясала стрелка се давя от минутите,

а с часове из спомени протрити се пилея.

Кръг. А аз, в средата на коварната му примка,

се лутам, търся центъра предишен...

И дните си охлузих по ръбовете му от минало...

Клинично се закръглих, пълна с глупави въздишки.

© Даниела Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??