danda (Даниела)
358 1120
19.05.2011 г., 23:26 ч.

Закръглена до глупост 

  Поезия » Друга
633 0 9

Кръг. А аз, в средата на сферичните му вени,

вървейки, отброявам пулса му суров,

не ми се вие свят, а само... цялата Вселена...

И без магия той е омагьосан – от любов.

По периферията му откривам мислите  изгубени,

а после ги събирам в центъра (ако успея),

като ръждясала стрелка се давя от минутите,

а с часове из спомени протрити се пилея.

Кръг. А аз, в средата на коварната му примка,

се лутам, търся центъра предишен...

И дните си охлузих по ръбовете му от минало...

Клинично се закръглих, пълна с глупави въздишки.

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??