Ръцете му са сухи и смирени,
косата му - отдавна побеляла,
очите му обаче са засмени
и нищо, че усмивката е вяла.
Започнал е обратното броене.
На живота му май идва краят
и всеки ден тук оценен е,
и всяко утро е омая….
А вечер слиза на реката -
да брои звездите на небето
и, мислейки за Светлината,
си спомня дните на полето. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up