Ръцете му са сухи и смирени,
косата му - отдавна побеляла,
очите му обаче са засмени
и нищо, че усмивката е вяла.
Започнал е обратното броене.
На живота му май идва краят
и всеки ден тук оценен е,
и всяко утро е омая….
А вечер слиза на реката -
да брои звездите на небето
и, мислейки за Светлината,
си спомня дните на полето. ...