3 abr 2010, 16:18

Залезът на дните 

  Poesía » Otra
725 0 0
Ръцете му са сухи и смирени,
косата му - отдавна побеляла,
очите му обаче са засмени
и нищо, че усмивката е вяла.
Започнал е обратното броене.
На живота му май идва краят
и всеки ден тук оценен е,
и всяко утро е омая….
А вечер слиза на реката -
да брои звездите на небето
и, мислейки за Светлината,
си спомня дните на полето. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венета Димитрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??