Jul 1, 2007, 8:59 AM

зарових думите ти 

  Poetry
664 0 14
Събирах бели камъчета,
за да заровя думите ти.
Напираща във мене, болката
избистри се в сълзите ми.
Нощта, като разплетена дантела
на нишчици безвремие събра,
а утрото заплете от косите ми
отново сребърна дъга от доброта.
Във прошката  утихна ми тъгата,
събрала в дланите ми топлина,
в очите ми е настанена светлината
на пясъчно красивата зора.
С лъчи рисувам по стъклото
на надеждата красивата усмивка,
заровените думи мълчаливо
под бели камъчета глъхнат с утрото.



© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??