Събирах бели камъчета,
за да заровя думите ти.
Напираща във мене, болката
избистри се в сълзите ми.
Нощта, като разплетена дантела
на нишчици безвремие събра,
а утрото заплете от косите ми
отново сребърна дъга от доброта.
Във прошката утихна ми тъгата,
събрала в дланите ми топлина,
в очите ми е настанена светлината
на пясъчно красивата зора. ...