Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
1.07.2007 г., 8:59 ч.

зарових думите ти 

  Поезия
665 0 14
Събирах бели камъчета,
за да заровя думите ти.
Напираща във мене, болката
избистри се в сълзите ми.
Нощта, като разплетена дантела
на нишчици безвремие събра,
а утрото заплете от косите ми
отново сребърна дъга от доброта.
Във прошката  утихна ми тъгата,
събрала в дланите ми топлина,
в очите ми е настанена светлината
на пясъчно красивата зора.
С лъчи рисувам по стъклото
на надеждата красивата усмивка,
заровените думи мълчаливо
под бели камъчета глъхнат с утрото.



© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??