Защото падах

Mar 24, 2020, 12:50 PM

Poetry » Love

665 5 10

Събудих се, защото падах,
свистеше въздухът в ушите,
небето длани не подаде,
целуваше се със скалите.
Събудих се, защото болка
усетих тъпа в раменете.
Пречупени са с много злоба
крилете – волните... И двете.
И пак летях, но за последно,
животът спомних си във рими...
Постелята ще бъде вечна,
но време има. За молитви! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Защото падах

Want to read more?

Random works