24 mar 2020, 12:50

Защото падах 

  Poesía » De amor
663 5 10
Събудих се, защото падах,
свистеше въздухът в ушите,
небето длани не подаде,
целуваше се със скалите.
Събудих се, защото болка
усетих тъпа в раменете.
Пречупени са с много злоба
крилете – волните... И двете.
И пак летях, но за последно,
животът спомних си във рими...
Постелята ще бъде вечна,
но време има. За молитви! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??