Hathor (Геновева Симеонова)
461 1665
24.03.2020 г., 12:50 ч.

Защото падах 

  Поезия » Любовна
586 5 10

Събудих се, защото падах,

свистеше въздухът в ушите,

небето длани не подаде,

целуваше се със скалите.

Събудих се, защото болка

усетих тъпа в раменете.

Пречупени са с много злоба

крилете – волните... И двете.

И пак летях, но за последно,

животът спомних си във рими...

Постелята ще бъде вечна,

но време има. За молитви!

А падането... Още полет

събра душата ми на топка.

Високо съм, все още съм високо –

душата ми в капан не хлопва.

Събудих се, защото падах,

сърцето спукано свистеше.

Небето ме прегърна жадно,

леглото ти ковчег ми беше.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??