Тук Слънцето не просто ме целува,
а гали с устни кожата ми суха!
Прегръща пътят моите крака...
Вятърът с косите ми лудува
и вóди облаците за разтуха
да ме посрещнат - със невидима ръка.
Дали за мен полето ще си спомня?
За лудориите на "онова дете",
което беше от беля в беля?
Което счупи шатената стомна,
когато трябваше вода да донесе..
И опита си с него как да споделя? ...