1.05.2018 г., 22:42 ч.  

Завръщане 

  Поезия
473 3 3
Тук Слънцето не просто ме целува,
а гали с устни кожата ми суха!
Прегръща пътят моите крака...
Вятърът с косите ми лудува
и вóди облаците за разтуха
да ме посрещнат - със невидима ръка.
Дали за мен полето ще си спомня?
За лудориите на "онова дете",
което беше от беля в беля?
Което счупи шатената стомна,
когато трябваше вода да донесе..
И опита си с него как да споделя? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Милев Всички права запазени

Предложения
: ??:??