angelmilev (Ангел Милев)
295 520
1 мая 2018 г., 22:42  

Завръщане 

  Поэзия
451 3 3

 

Тук Слънцето не просто ме целува,
а гали с устни кожата ми суха!
Прегръща пътят моите крака...

 

Вятърът с косите ми лудува
и  вóди облаците за разтуха
да ме посрещнат - със невидима ръка.

 

Дали за мен полето ще си спомня?
За лудориите на "онова дете",
което беше от беля в беля?

 

Което счупи шатената стомна,
когато трябваше вода да донесе..
И опита си с него как да споделя?

 

Облечен във коприната небесна,
пъстрее надалече хоризонта
изпълнен с мириса на росната трева...

 

Пристигна ли си в къщи, ще е лесно!
Копнея го! Като като войник от фронта
прекрачил с трепет родната врата.

 

Завръщане към себе си чудесно!
Със тебе мислите си нека събера
в свещичка - фар за моята душа!

© Ангел Милев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • То, май с по висока скорост се пишат най-прекрасните неща.Проявлението на дома, на себе си и завръщане към същността си - това е прекрасно изживяване. Хубави редове!
  • Благодяря Ви за хубавите думи и моля да бъда извинен за грешчиците.
    Това стихче е от онези - Шантавите!
    Писани със 120. :-D
  • Рядко красив стих с прекрасен финал. Това е най-хубавото стихотворение, което прочетох в Откровения през последната седмица. Поздравление, Ангеле! Давате ярък, бих казал учебен, пример, що е това поезия.
Предложения
: ??:??