Завръщане

May 20, 2015, 8:33 PM

Poetry

346 1 2

Градът е празен като тишина.
Вятърът единствен се разхожда.
Загърнат в свойте спомени вървя,
ала треперя, сякаш съм без кожа.

В уестърн ли съм или в моят град?
Следите спят под бурени завити.
Един перфектно препариран свят
мълчи, а в мен шуртят сълзите.

Сред сгради като паметници, сам
разглеждам ням, аз миналото свое.
Превърнат е в пустиня моят храм.
Дали за подлеците, нужни са герои?

И синьото е някак неглиже,
когато сивотата ме обсебва.
Едно самотно, босичко врабче
е сянката, която все ме следва.

По стълбовете гарвани крещят,
видели светлината като примка.
Обесените спомени мълчат
във вече пожълтелите ми снимки.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Katriona (Кети Рашева)

2015-05-21T13:32:24+03:00

И аз мислех, че завръщането при родното ще ме ощастливи, а то се оказа толкова горчиво...
ivaani (Радка Горанова)

2015-05-20T22:56:41+03:00

Уникално е! Усетих самотата, студа и тъмнината, и всичко това проникна до дълбините и на моето сърце!