Завръщане

20.05.2015 г., 20:33 ч.

Поезия

347 1 2

Градът е празен като тишина.
Вятърът единствен се разхожда.
Загърнат в свойте спомени вървя,
ала треперя, сякаш съм без кожа.

В уестърн ли съм или в моят град?
Следите спят под бурени завити.
Един перфектно препариран свят
мълчи, а в мен шуртят сълзите.

Сред сгради като паметници, сам
разглеждам ням, аз миналото свое.
Превърнат е в пустиня моят храм.
Дали за подлеците, нужни са герои?

И синьото е някак неглиже,
когато сивотата ме обсебва.
Едно самотно, босичко врабче
е сянката, която все ме следва.

По стълбовете гарвани крещят,
видели светлината като примка.
Обесените спомени мълчат
във вече пожълтелите ми снимки.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Katriona (Кети Рашева)

2015-05-21T13:32:24+03:00

И аз мислех, че завръщането при родното ще ме ощастливи, а то се оказа толкова горчиво...
ivaani (Радка Горанова)

2015-05-20T22:56:41+03:00

Уникално е! Усетих самотата, студа и тъмнината, и всичко това проникна до дълбините и на моето сърце!