20 мая 2015 г., 20:33

Завръщане 

  Поэзия
348 1 2

Градът е празен като тишина.
Вятърът единствен се разхожда.
Загърнат в свойте спомени вървя,
ала треперя, сякаш съм без кожа.


В уестърн ли съм или в моят град?
Следите спят под бурени завити.
Един перфектно препариран свят
мълчи, а в мен шуртят сълзите.

 

Сред сгради като паметници, сам
разглеждам ням, аз миналото свое.
Превърнат е в пустиня моят храм.
Дали за подлеците, нужни са герои?

 

И синьото е някак неглиже,
когато сивотата ме обсебва.
Едно самотно, босичко врабче
е сянката, която все ме следва.

 

По стълбовете гарвани крещят,
видели светлината като примка.
Обесените спомени мълчат
във вече пожълтелите ми снимки.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И аз мислех, че завръщането при родното ще ме ощастливи, а то се оказа толкова горчиво...
  • Уникално е! Усетих самотата, студа и тъмнината, и всичко това проникна до дълбините и на моето сърце!
Предложения
: ??:??