Земя

Oct 19, 2010, 9:51 PM

Poetry » Phylosophy

430 0 0

ЗЕМЯ -
като сетна надежда.
Небе -
вдигаш глава за изповед.
После коленичиш и се молиш.
Земята е твоят храм...
Нито го строиш, нито го събаряш.
И слънцето пак обикновено е и близко,
и земята пъпната си връв с тебе къса,
нали, за да прости бог греховете,
нам ни връща в земята...
Впивай зъби в пръстта, в чернозема, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Земя

Want to read more?

Random works