ЗЕМЯ -

                     като сетна надежда.

                     Небе -

                      вдигаш глава за изповед.

                      После коленичиш и се молиш.

                       Земята е твоят храм...

                       Нито го строиш, нито го събаряш.

                       И слънцето пак обикновено е и близко,

                        и земята пъпната си връв с тебе къса,

                        нали, за да прости бог греховете,

                        нам ни връща в земята...

                        Впивай зъби в пръстта, в чернозема,

                         вкусът на живота да запомниш,

                         дъвчи и плюй, проклетницата,

                         по-голяма е тя от всичко, от живи и мъртви,

                         по-голяма е от нас и смъртта,

                         впивай зъби в земята, в земята,

                         в земята -

                         земя -

                         сетна надежда.