Dec 26, 2010, 1:45 PM

Зимна мечта 

  Poetry » Love
1252 0 19

И няма нощ без теб, и няма ден,
дъхът ти – чудно северно сияние,

обрича ме на полет вдъхновен

в една целувка разстояние...
Снежец на клепките ми пускаш
и среброкрила, красотата ти,
рисува ледения ден
и скрежът чезне в  тишината...
По устните ми се топиш...
За теб създал съм топлината!
Навей по мене тиха страст –
шушулка нека сътвори мечтата...
Ела! Бушувай ураганно...
Затрупай ме със преспите си жадно!
Бъди лавина – не ми давай шанс...
Умирам с радост в твоя бял романс!

 

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??