26 dic 2010, 13:45

Зимна мечта 

  Poesía » De amor
1277 0 19

И няма нощ без теб, и няма ден,
дъхът ти – чудно северно сияние,

обрича ме на полет вдъхновен

в една целувка разстояние...
Снежец на клепките ми пускаш
и среброкрила, красотата ти,
рисува ледения ден
и скрежът чезне в  тишината...
По устните ми се топиш...
За теб създал съм топлината!
Навей по мене тиха страст –
шушулка нека сътвори мечтата...
Ела! Бушувай ураганно...
Затрупай ме със преспите си жадно!
Бъди лавина – не ми давай шанс...
Умирам с радост в твоя бял романс!

 

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??