Зимно одеяло

sorris0 (Сюзън Смърт)
176 415

Oct 1, 2009, 12:40 PM

Poetry » Love

432 0 0

Не ми липсваш. Ти винаги

си във главата ми. Топлиш ме

като зимно одеяло.

Добре ми е така, в одеялната

прегръдка. В ума ми си

представям, че си ти.

Всеки ден уча се да дишам,

за да погълна част от теб,

щом те видя.

За да ме стопли, щом

снегът закапе.

Един миг е цяла зима,

щом си тръгнеш от мен.

Ще мръзна и ще бъде

вечен студ, без пролет,

защото си незаменим.

Please sign in with your account so you can comment and vote.