Зимно одеяло

sorris0 (Сюзън Смърт)
176 415

1 oct 2009, 12:40

Poesía » De amor

433 0 0

Не ми липсваш. Ти винаги

си във главата ми. Топлиш ме

като зимно одеяло.

Добре ми е така, в одеялната

прегръдка. В ума ми си

представям, че си ти.

Всеки ден уча се да дишам,

за да погълна част от теб,

щом те видя.

За да ме стопли, щом

снегът закапе.

Един миг е цяла зима,

щом си тръгнеш от мен.

Ще мръзна и ще бъде

вечен студ, без пролет,

защото си незаменим.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.