Зимно одеяло

sorris0 (Сюзън Смърт)
176 415

1.10.2009 г., 12:40 ч.

Поезия » Любовна

451 0 0

Не ми липсваш. Ти винаги

си във главата ми. Топлиш ме

като зимно одеяло.

Добре ми е така, в одеялната

прегръдка. В ума ми си

представям, че си ти.

Всеки ден уча се да дишам,

за да погълна част от теб,

щом те видя.

За да ме стопли, щом

снегът закапе.

Един миг е цяла зима,

щом си тръгнеш от мен.

Ще мръзна и ще бъде

вечен студ, без пролет,

защото си незаменим.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.