Звезда

May 10, 2009, 7:13 PM

Poetry

417 0 4

ЗВЕЗДА

Там, на високия бряг в скалите -

върху стръкчета суха трева,

не започнали стихват игрите.

Бях Адам, ти на Ева зова.

Бодяха ни мисли – немирни бодили,

сърцата ни биеха в дива полуда.

Телата за любов се бяха родили.

Очите палещи рониха слюда.

Опустели немеят скалите.

От там гледат птичи гнезда.

Отнесоха тревата вълните.

... Там бяхме посяли звезда.

Please sign in with your account so you can comment and vote.