Звезда

10.05.2009 г., 19:13 ч.

Поезия

418 0 4

ЗВЕЗДА

Там, на високия бряг в скалите -

върху стръкчета суха трева,

не започнали стихват игрите.

Бях Адам, ти на Ева зова.

Бодяха ни мисли – немирни бодили,

сърцата ни биеха в дива полуда.

Телата за любов се бяха родили.

Очите палещи рониха слюда.

Опустели немеят скалите.

От там гледат птичи гнезда.

Отнесоха тревата вълните.

... Там бяхме посяли звезда.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.