Звезда

10 may 2009, 19:13

Poesía

453 0 4

ЗВЕЗДА
Там, на високия бряг в скалите -
върху стръкчета суха трева,
не започнали стихват игрите.
Бях Адам, ти на Ева зова.
Бодяха ни мисли – немирни бодили,
сърцата ни биеха в дива полуда.
Телата за любов се бяха родили.
Очите палещи рониха слюда.
Опустели немеят скалите.
От там гледат птичи гнезда.
Отнесоха тревата вълните. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Звезда

Искате да прочетете повече?

Propuestas