Звезден миг
Звезден миг
Вечер, когато нощния мрак
посипан е в звездни лъчи –
виждам сияние, дава ми знак.
Пристига при мен и мълчи.
Тогава съм с Тебе. На твойте ръце
ме грабваш в небесната шир...
Изтръпвам! Не виждам аз Твойто лице,
но плувам сред Божия мир...
И колко високо сме с Теб и летим.
Под мене далеч е светът.
Към светлия връх все се стремим.
Показваш ми правия път.
Далече от кал, далече от грях,
сред ангелски песни и звън,
през цялата нощ със Тебе летях.
Със Теб е прекрасно навън!
Но утрото грабваше звездния миг.
Отново в леглото си бях,
а сякаш до мене достигаше вик...
Аз будна ли бях или спях?
© Стойна Димова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Пламена и Валдемар,благодаря за добрите думи!
Поздрав от мен! -
Вълшебно, приказно и хубаво. Прекрасен стих.
-
Много ми хареса твоя стих, Стойна! Поздрави!
-
Благодаря за добрите думи!Приятно ми е, когато разменяме мисли!
Сърдечен поздрав, Роси! Успех! -
Чудесните старозагорски поети! Поздравления за красивата творба!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрав!