13.09.2014 г., 20:32 ч.

Звезден миг 

  Поезия » Философска
396 0 6
Звезден миг
Вечер, когато нощния мрак
посипан е в звездни лъчи –
виждам сияние, дава ми знак.
Пристига при мен и мълчи.
Тогава съм с Тебе. На твойте ръце
ме грабваш в небесната шир...
Изтръпвам! Не виждам аз Твойто лице,
но плувам сред Божия мир...
И колко високо сме с Теб и летим.
Под мене далеч е светът.
Към светлия връх все се стремим. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Всички права запазени

Предложения
: ??:??