Звезден миг

13 сент. 2014 г., 20:32

Поэзия » Философская

387 0 6

Звезден миг

Вечер, когато нощния мрак

посипан е в звездни лъчи –

виждам сияние, дава ми знак.

Пристига при мен и мълчи.

Тогава съм с Тебе. На твойте ръце

ме грабваш в небесната шир...

Изтръпвам! Не виждам аз Твойто лице,

но плувам сред Божия мир...

И колко високо сме с Теб и летим.

Под мене далеч е светът.

Към светлия връх все се стремим.

Показваш ми правия път.

Далече от кал, далече от грях,

сред ангелски песни и звън,

през цялата нощ със Тебе летях.

Със Теб е прекрасно навън!

Но утрото грабваше звездния миг.

Отново в леглото си бях,

а сякаш до мене достигаше вик...

Аз будна ли бях или спях?

tanq_mezeva (Таня Мезева)

2014-09-16T18:24:45+03:00

Песенни и изпълнени с любов са стиховете ти!
Поздрав!
stoyna (Стойна Димова)

2014-09-14T17:38:30+03:00

Пламена и Валдемар,благодаря за добрите думи!
Поздрав от мен!
Valdemaro (Валдемар)

2014-09-14T17:10:57+03:00

Вълшебно, приказно и хубаво. Прекрасен стих.
plama7 (Пламена Владимирова)

2014-09-14T00:06:07+03:00

Много ми хареса твоя стих, Стойна! Поздрави!
stoyna (Стойна Димова)

2014-09-13T22:22:51+03:00

Благодаря за добрите думи!Приятно ми е, когато разменяме мисли!
Сърдечен поздрав, Роси! Успех!
Eia (Росица Танчева)

2014-09-13T20:46:20+03:00

Чудесните старозагорски поети! Поздравления за красивата творба!