Oct 16, 2010, 11:02 PM

Звездна вечност 

  Poetry » Love
666 0 3

Мечтал ли си за островна усамотеност
 и ние двамата, облечени в слънчево сияние,
разхождаме се в пясъчна безгрижност,
 потапяме се в океанно-синя влюбеност?
Косите  ни небрежно приютили са
на вечерта самотно палавия вятър -
вестителя на обичливата ни споделеност,
и в лунната прегръдка уморени
заспиваме блажено сгушени,
под дъжд от звездна вечност.

© МИСИЯ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ох, колко е хубавоооо!!!
    Много нежност и лирика има тук...

    Коя жена не е мечтала за това...

    Много хубав стих, много!!!
    Прегръдка!
  • Благодаря Антония!Хубава вечер!
  • Зведна вечност,събрана в една шепа думи...приказка една...
Random works
: ??:??