МАРСИ13 (МИСИЯ)
101 115
16.10.2010 г., 23:02 ч.

Звездна вечност 

  Поезия » Любовна
687 0 3

Мечтал ли си за островна усамотеност
 и ние двамата, облечени в слънчево сияние,
разхождаме се в пясъчна безгрижност,
 потапяме се в океанно-синя влюбеност?
Косите  ни небрежно приютили са
на вечерта самотно палавия вятър -
вестителя на обичливата ни споделеност,
и в лунната прегръдка уморени
заспиваме блажено сгушени,
под дъжд от звездна вечност.

© МИСИЯ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ох, колко е хубавоооо!!!
    Много нежност и лирика има тук...

    Коя жена не е мечтала за това...

    Много хубав стих, много!!!
    Прегръдка!
  • Благодаря Антония!Хубава вечер!
  • Зведна вечност,събрана в една шепа думи...приказка една...
Предложения
: ??:??