Звук, като вселенски вик

Dec 16, 2018, 1:02 AM

Poetry » Other

510 3 5

Разкъсах дрехите си в утрин луда,
разкъсах и душата пуста в мен.
Не изтърпях обвивката и́ груба,
дори до безсъзнание сломен.
В ума ми се разбиват сто камбани
и всяка е сиро́тна – без език.
Но даже звук от мене да остане,
нека е звук – като вселенски вик!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Звук, като вселенски вик

Искате да прочетете повече?

Random works