16.12.2018 г., 1:02 ч.

Звук, като вселенски вик 

  Поезия » Друга
488 3 5

Разкъсах дрехите си в утрин луда,

разкъсах и душата пуста в мен.

Не изтърпях обвивката и́ груба,

дори до безсъзнание сломен.

 

В ума ми се разбиват сто камбани

и всяка е сиро́тна – без език.

Но даже звук от мене да остане,

нека е звук – като вселенски вик!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??