16 dic 2018, 1:02
Звук, като вселенски вик
Разкъсах дрехите си в утрин луда,
разкъсах и душата пуста в мен.
Не изтърпях обвивката и́ груба,
дори до безсъзнание сломен.
В ума ми се разбиват сто камбани
и всяка е сиро́тна – без език.
Но даже звук от мене да остане,
нека е звук – като вселенски вик!
разкъсах и душата пуста в мен.
Не изтърпях обвивката и́ груба,
дори до безсъзнание сломен.
В ума ми се разбиват сто камбани
и всяка е сиро́тна – без език.
Но даже звук от мене да остане,
нека е звук – като вселенски вик!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Данаил Таков Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
