Feb 24, 2016, 9:05 PM

Звяр 

  Poetry » Love
480 0 3

В клетката

по средата на тялото

се блъска звяр,

миришеш му на познато,

иска да се сгуши в краката ти

и да бъде погален

от своя строг господар.

С треперещи ръце те търся,

ако не те намеря

нещото вътре започва да вие,

защото без теб

всичко губи значение, пулс

и е сиво,

като на нямо кино.

© Ивона Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Невероятно емоционално! Поздравления за стиха!
  • Прекрасно е, такава буря, такава сила има в теб!
  • В сивотата на този свят една любов е като цвете върху стената на концлагер. Идеята за звяра в тялото ни, който желае да се сгуши и да бъде гален е вярна и я споделям напълно, Ивона. Поздрав за психологизирания стих!
Random works
: ??:??