24 февр. 2016 г., 21:05

Звяр 

  Поэзия » Любовная
485 0 3

В клетката

по средата на тялото

се блъска звяр,

миришеш му на познато,

иска да се сгуши в краката ти

и да бъде погален

от своя строг господар.

С треперещи ръце те търся,

ако не те намеря

нещото вътре започва да вие,

защото без теб

всичко губи значение, пулс

и е сиво,

като на нямо кино.

© Ивона Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Невероятно емоционално! Поздравления за стиха!
  • Прекрасно е, такава буря, такава сила има в теб!
  • В сивотата на този свят една любов е като цвете върху стената на концлагер. Идеята за звяра в тялото ни, който желае да се сгуши и да бъде гален е вярна и я споделям напълно, Ивона. Поздрав за психологизирания стих!
Предложения
: ??:??