В клетката
по средата на тялото
се блъска звяр,
миришеш му на познато,
иска да се сгуши в краката ти
и да бъде погален
от своя строг господар.
С треперещи ръце те търся,
ако не те намеря
нещото вътре започва да вие,
защото без теб
всичко губи значение, пулс
и е сиво,
като на нямо кино.
© Ивона Иванова Todos los derechos reservados