Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
May 5, 2022, 3:18 PM

Звъни Луната тихичко... 

  Poetry » Landscape
222 1 3

Сияе като бисер в полумрака синкав
безкрайна броеница влюбени слова.
На дюлята захласнато пак пее чинка,
ти, пролет късна си виновна за това.

 

Пилее се роса – елмазите нетрайни –
щурче да охлади и момини сълзи
тревата стене.  Ветровити тайни,
разказва вятър, що в недрата ѝ пълзи.

 

А люляк отвисоко пръска все лилави
и дъхави цветчета от самотен цвят.
Любимата пчела къде е? Що се бави?
Звъни Луната тихичко, пчелите спят...

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??