Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
5.05.2022 г., 15:18 ч.

Звъни Луната тихичко... 

  Поезия » Пейзажна
224 1 3

Сияе като бисер в полумрака синкав
безкрайна броеница влюбени слова.
На дюлята захласнато пак пее чинка,
ти, пролет късна си виновна за това.

 

Пилее се роса – елмазите нетрайни –
щурче да охлади и момини сълзи
тревата стене.  Ветровити тайни,
разказва вятър, що в недрата ѝ пълзи.

 

А люляк отвисоко пръска все лилави
и дъхави цветчета от самотен цвят.
Любимата пчела къде е? Що се бави?
Звъни Луната тихичко, пчелите спят...

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??