5 may 2022, 15:18

Звъни Луната тихичко... 

  Poesía » Del paisaje
268 1 3
Сияе като бисер в полумрака синкав
безкрайна броеница влюбени слова.
На дюлята захласнато пак пее чинка,
ти, пролет късна си виновна за това.
Пилее се роса – елмазите нетрайни –
щурче да охлади и момини сълзи
тревата стене. Ветровити тайни,
разказва вятър, що в недрата ѝ пълзи.
А люляк отвисоко пръска все лилави
и дъхави цветчета от самотен цвят.
Любимата пчела къде е? Що се бави?
Звъни Луната тихичко, пчелите спят...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??