exuded
Юрист по образование. Автор съм на три книги в областта на банковото и борсовото право. Публикувам статии в специализираните юридически списания. Живея и работя в Банкя и София. Понеже е модерно - съобщавам, че съм работил като общ работник на Сточна гара до гробищата в столицата, а като студент - в Памуко-текстилното предприятие "Осми март" в ж.к. "Надежда" като изтегляч, после - като метрач. Пиша предимно проза, от 1984 г. Тогава пишех, сега само се опитвам. Публикувал съм в електронното списание „Литературен свят” и във вестник "Словото днес"; преди това във вестниците „Средношколско знаме”, „Звезда” и „Пауталия” (Кюстендил), „Глас” (Пловдив), „Студентска трибуна”, „Народна младеж”, „Пулс” (и „Новият Пулс”), "Стършел", списанията „Родна реч” и „Пламък” (2015-2017 г.), в електронни издания. Мои разкази са поместени в антологията „Разказвачи 2015” (Изд. „Български писател”, 2016) и сборниците „Черга пъстроцветна” (Изд. „Симолини”, 2016) и „Часовниковата кула (Изд. „ДиМакс“, 2017). През 2017 година бяха отпечатани сборници с мои разкази „Едно дете играе дама“ (Изд. „Жанет 45“), "Правно значение на глупостта" в Издателство "Летера", а в 2018 година в КК "Труд" беше издадена книгата "Мравка на перваза". Напоследък ме мързи да пиша и читателите оценяват това като достойнство.
Наскоро разлиствах "Левиатан" на Томас Хобс. Малкият ни син учеше право и надничах в учебниците му понякога. Хареса ми една мисъл: "Където няма държава, нищо не е несправедливо." Така е. Малкият ни син вече е голям. Стана адвокат. А аз продължавам да разлиствам Томас Хобс.
Obras seleccionadas
Бъди си там, където се отрони.
Изгря и падна. Поживей!
Преди сълза да станеш. Или спомен.
Не живееше постоянно там. През повечето време беше в големия град. Там като фон ехтеше кухо и монотонно друг шум: онзи тих, злокобен и подмолен тътен на заетостта, на парите, на деловия ритъм и на алчността.
Обичаше къщата.
Не обичаше г ...
Има контрабанда, но няма контрабандисти.
Има демократи, демокрацията никаква я няма.
Има право, липсва справедливост.
Има надежда, но няма бъдеще. ...
По-сложно е да го разбереш. А защо ли?
Едно дете на улицата хвърля камъни върху вагоните на влака.
Възрастен човек изпуска миризми и мляска връз седалката на влака, храни се с мазна баница. Яде и пърди. Усвоява мазнината.. Доволен е. Но не напълно - липсва му айран ...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
