Водната стихия се издигна почти до облаците, а после се стовари с огромна сила в отворената паст на големия проход. Медната плоча вече беше натрошена на парчета, разпръснати навсякъде около космическия кораб. Стрелата беше пробила пода и огромна дупка зееше там, където предишния ден беше стоял Джъд. Широката струя разхвърли хората на различни страни, водата се разля по пода, бързо придойде и започна да се излива в дупката.
Някой запищя за помощ. Джуджилейла беше отнесена от водата до ръба на дупката. Беше се хванала за едно стърчащо от пода желязо, но напорът на стихията беше толкова силен, че тя едвам се крепеше и всеки момент щеше да се срине в пропастта.
– Нека си вика! – обади се Трайчо. – Не ни е нужна тая вещица – само неприятности с нея! Попадна в собствения си капан – частен имот, ями за неканени гости, дрън-дрън! Сега тя е неканеният гост. Всички към кораба!
Джиа и Юймин явно не бяха съгласни. Жената змия и жената с име на благороден камък плуваха отлично и бяха изключително с ...